1 Samuel 18

Давид и домът на Саул

1 ^a Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. 2В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. 3 ^b А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. 4 ^c Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. 5И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.

6 ^d Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. 7 ^e И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ 8Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ 9И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.

10 ^f На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. 11И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“Но Давид го отбягна на два пъти. 12Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 ^g И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. 15Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 ^h А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.

17 И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ 18Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ 19Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.

20 Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. 21И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ 22И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“ 23И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“

24 Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ 25Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. 26Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, 27Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. 28Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, 29Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

30 А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.